Назад  |   Начало  »  Езотерика  »  Езотерика  »  Физика и метафизика  »  Квантовата физика доказва, че смъртта е една илюзия

Квантовата физика доказва, че смъртта е една илюзия

Квантовата физика доказва, че смъртта е една илюзия

Илюзия ли е смъртта?

Повечето учени са на мнение, че понятието задгробен живот е една недомислица или най-малкото е недоказуемо.

Все пак има един световно признат учен, който твърди, че разполага с доказателства за съществуването на живот след смъртта и тези доказателства се намират в квантовата физика. Професор Робърт Ланза твърди, че теорията за Биоцентризма ни показва как смъртта е една илюзия, създадена от нашето съзнание.

„Ние смятаме, че животът е само дейност на въглерода и смес от молекули – живеем известно време и след това изгниваме в земята” – споделя учения на своя уебсайт. „Ние като хора вярваме в смъртта, защото сме били научени, че умираме или казано по-точно нашето съзнание свързва живота с тялото, а всички знам, че телата умират.”

Теорията за Биоцентризма обяснява, че смъртта не е крайната точка, каквато е представата на повечето хора.

Биоцентризма се класифицира като Теория за Всичко и на старогръцки означава „център на живот”. Това е вярването, че животът и биологията са от централно значение за реалността и че животът създава Вселената, а не обратното. За да обясни теорията си Робърт Ланза използва за примери начина по който възприемаме света около нас.

Хората виждат синьото небе и им се казва, че цветът който виждат е син. Клетките в човешкия мозък обаче могат да бъдат променени, така че небето да изглежда зелено или червено.

Нашето съзнание създава заобикалящия свят, но то може да бъде променено и по този начин да се промени цялото тълкувание за света. Във Вселената от гледна точка на Биоцентризма времето и пространството не си взаимодействат по начина, който съзнанието ни възприема. Казано с други думи времето и пространството са просто инструменти на нашия ум. Приемайки тази теория за времето и пространството означава, че смъртта и безсмъртието съществуват в един свят без пространствени или линейни граници.

На теория физиците вярват, че има безкраен брой Вселени с различни вариации на хора и ситуации в тях, които съществуват паралелно.

Ланза добавя, че всичко, което може да се случи се проявява в някакъв момент в тези Мултивселени. Според него когато умираме нашия живот се превръща в едно „вечно цвете”, което се завръща и процъфтява в Мултивселената.

„В крайна сметка това което виждаме не може да съществува без нашето съзнание. Нашето съзнание дава смисъла на света” – пояснява Ланза.

Квантовият експеримент с двата процепа и как той подкрепя теорията на Ланза

В този експеримент учените наблюдават частица, която трябва да премине през два процепа с преграда помежду им. Когато учените наблюдават частицата тя се държи като материя и преминава през единия отвор или другия.

Когато частицата не се наблюдава действа като вълна и преминава през двата процепа едновременно. Това означава, че материята и енергията могат да проявяват характеристиките на вълна и частици и че поведението на частиците се променя въз основа на възприятието и съзнанието на хората.

„Животът е едно невероятно приключение, което не може да се побере в линейния ни начин на мислене” – смята Ланза. „Смъртта най-вероятно не е толкова окончателна, колкото повечето от нас смятат.”

Според теорията на Ланза смъртта на състезанието не съществува. Това е само понятие с което се опитва да се обясни смъртта на биологичното тяло.

Рейтинг: 3.7/5 на базата на 15 оценки
прегледи 66685

Препоръчани продукти

Коментари за Квантовата физика доказва, че смъртта е една илюзия

  1. .

    Ах , ако разбрах нещо

  2. 1.

    ah....I AZ...

  3. 2.

    Като умрем ще разберем, има време, човек не може да знае всичко.

  4. 3.

    Когато наблюдаваш нещо, му влияеш и то се държи/случва, според твоето съзнание. Зад гърба ти е "квантова супа".

  5. 4.

    tova e samo teoria, nikoi ne znae sus sigyrnost, kakvo se sluchva

  6. 5.


    "Според теориятя на Ланза смъртта на състезанието не същестува."?????
    Може би сте искали да напишете съзнанието?

  7. 6.

    ,,И все пак земята се върти'' Вярно, трябва да се живее пълноценно, друг е въпроса за възможността за това, или нищо не се знае знае ли се, а, ако се знае не е сигурно!

  8. 7.

    palni gluposti

  9. 8.

    И все още мисля,че гогато умрем просто ни заравят на два метра под земята и червейте ни изяждат!В общи линий грозна картинка ще е !

  10. 9.

    Аз пък си мисля,че малко по малко ще го признаят прераждането.Все повече теории тъкмо чрез квантовата и теорията на струните водят на там...

  11. 10.

    прилича на индуизъм

  12. 11.

    Вярвам, че има живот след смъртта. Вярвам го, защото много хора изпаднали в кома, който са на границата на живота и смъртта го потвърждават. Те виждат тунел, на края светлина, виждат "нещо" което определят като Бог, виждат си тялото от високо, как лежи на операционната маса и как се мъчат лекарите да го спасят, издигайки се нагоре. Има много хора върнали се след комата, който описват всичко подробно, случило се с тях, по времето на изпадането в кома, в което само той може да знае, какво става вътре в операционната. Също така, вярвам, че има задгробен живот, защото когато почина баща ми, на третият ден, до като спях, усетих докосване по гърба, тате ме завиваше. Отворих очи, няма никой...Синът ми спи на леглото до мен, а баба ми на другото. Няма кой от тях да ме е докоснал. Часът беше 2.00 през нощта..Пет минутки по късно заспах отново и ''сънят'' ми продължи ( не беше сън като другите сънища) много истинско си беше, с всичко което е в стаята в момента, прозореца, леглото, баба ми която спеше, със същата черна кърпа на главата, и тате седнал на леглото до нея, ми се подсмихваше закачливо. Това беше сън, но реален. Как човек ще си продължи сънят от там, от където се беше събудил, след като 5 мин. е бил буден?.....Мисля невъзможно...тогава какво беше това?.. Аз усещах допир по гърба си...После още веднъж ми се яви, на 6-тия ден, каза ми, че синът ми е болен и аз се събудих веднага. Пипнах му челото, той гореше от темп. примерих я - 39,3 Беше късно вечерта, тате ме събуди за да ме предупреди за детето, което тогава беше на 4 год..... Който иска да не вярва. На мен ми се случи..Вече 9 год. от тогава..все едно беше вчера, никога няма да го забравя. Още един личен пример мога да дам. Преди да си отиде дядо ми от този свят ( той беше глух от дете) в болницата където го лекуваха диагноза -стеснение на хранопровода, му правиха му операция, след като отидох да го видя, ми каза че ще умре, аз го попитах от къде знае, а той ми отговори, че са тук ...(каза името на двама негови съседи, починали от преди 15-20 год) Каза ми, че са ей тука и му казали че са дошли да го вземат...Така и стана...взеха го... :( Разказах ви истории който да се случили с мен, това ме кара да вярвам в живота след смъртта. На никой не искам да променям мнението, всеки си има свое...просто споделих това със вас. Марияна- 39 год.

  13. 12.

    Когато се вижда тунел, значи е инсулт, защото мозъка губи кислород и първо ретината се поврежда и зрението се стеснява, като че ли си в тунел преди да се загуби напълно. А един прост екперимент показва, че всички които са се върнали от смъртта на операционната маса, са описали всички всевъзможни глупости, само не и това, колко доктори са били при тях и колко прозореца има в операционна зала. Ами нали са гледали от горе. Заблуда на пролетариата - както казва Бойко Б.

  14. 13.

    Да ,защото все още не са били в т.н биологична смърт . След биологичната смърт връщане няма .

  15. 14.

    Смъртта не е края колкото и да ни се иска.........да си починем.Какво е след това е тайна и не трябва да бъде разкрита - защото можете да си представите каккъв хаос ще настъпи--Като умрем ще разберем...

  16. 15.

    :(

  17. 16.

    Otvudnoto ami Malko si tup

  18. 17.

    Успокоителното е че на 2 метра под земята няма червеи

  19. 18.

    Всичко става много бързо след смърта.Умирате следва мрак и нищо в един момент проблясване не можете да фокусирате добре,защото нямате разбиране за нищо и всичко е необяснимо.Над вас надвисват форми или очертания на сенки издаващи странни звуци.С времето ви става ясно че сте малки и безпомощни и колкото повече ви се изяснява все повече забравяте кои сте били преди

  20. 19.

    защо все трябва да се чудим маем и гадаем, когато му дойде времето ще го знаем и разбираме... ще го разбираме даже и когато сме тук на тази земя в тези физически тела и живеем този живот...

  21. 20.

    Който не разбира е тъп.Та то е елементарно!

  22. 21.

    Хора много сте малоумни има много факти и доказателства, че прераждането е неуспорим факт!! И квантовата физика до преди 1-2 години го доказа, а вие пак се правите на овце ( каквито сте ) и отричате и казвате " Пълни глупости". А само глупак ще каже, че ние сме тела, материя и нищо друго и ако помислиш философски и погледнеш в себе си ще усетиш, че прераждания има ама вие сте млади душици ще го разберете някой ден. Все пак в миналото хората са вярвали, че земята е плоска и че на Луната е невъзможно да се стъпи както и за подводницата така че замислете се хора!!!

  23. 22.

    koito e pravoslaven e dlujen da vqrva v bezsmurtieto na dushata, koito ne vqrva e eretik

  24. 23.

    a i bezsmurtieto na dushata e nauchen fakt, tupite ateisti da pochetat za ibun aleksandar

  25. 24.

    Въведение

    "Лежах в кабинета на бърза помощ (интензивно отделение) в детска болница в Сиатъл" – разказва 16-годишният Дийн, чиито бъбреци престанали да функционират. "Изведнъж почувствах че съм изправен и се придвижвам с невероятна скорост през някакво тъмно пространство. Около себе си не виждах стени, но ми се стори, че беше нещо като тунел. Не усещах съпротивлението на въздуха, но чувствах, че се нося с огромна скорост. Въпреки че не разбирах на къде летя и защо, аз осъзнавах, че в края на този стремителен полет ме очаква нещо много важно и ми се искаше по-скоро да достигна целта.

    Най-накрая попаднах на място, изпълнено с ярка светлина и забелязах, че около мен има някой. Беше с висок ръст и дълги златисти коси, облечен в бяла дреха, пристегната с пояс. Той мълчеше, но въпреки това аз не изпитвах страх, защото от него се излъчваше огромно спокойствие и любов. Ако това не беше Христос, то навярно е бил един от Неговите ангели".

    След това Дийн почувствал, че отново се е върнал в тялото си и се събудил. Тези кратки, но много ярки и светли впечатления оставили дълбока следа в душата на младежа. Той станал много религиозен, и това повлияло благотворно на цялото му семейство.

    Това е един от типичните разкази, събрани от лекаря – педиатър Мелвин Морз (Меlvin Моrsе) и публикувани в книгата му "По-близо до Светлината" (Clоsеr tо thе Light, 7). За първи път с подобен случай на временна смърт той се сблъскал в 1982 година, когато съживил деветгодишната Екатерина, удавила се в спортен басейн. Според разказа на Екатерина, по време на смъртта си тя се срещнала с някаква мила "дама", наричаща себе си Елисавета – вероятно нейният ангел-хранител. Елисавета ласкаво посрещнала душата на Екатерина и беседвала с нея. Знаейки, че Екатерина още не е готова да премине в духовния свят, Елисавета й разрешила да се върне отново в тялото си.

    В този период на лекарската си кариера д-р Морз работил в болницата на градчето Покатело, щат Айдахо и до този момент се отнасял скептично към духовния свят. Разказът на момичето създал у него толкова силно впечатление, че той решил по-задълбочено да проучи какво се случва с човека веднага след смъртта. В случая с Екатерина той бил поразен от подробния й разказ за това, което й се случило по време на клиничната смърт – както в болницата, така и в дома й – сякаш е присъствала там. Д-р Морз проверил и се убедил в правилността на всички извънтелесни наблюдения на Екатерина.

    След като бил преместен на работа в Сиатълската детска ортопедична болница, а след това в Сиатълския медицински център, д-р Морз продължил систематично да изучава въпроса за умирането. Той разпитвал много деца, преживели клинична смърт, сверявал и записвал техните разкази. Освен това, той продължавал да поддържа връзка с младите си пациенти, като наблюдавал тяхното израстване и тяхното умствено и духовно развитие. В книгата си "По-близо до Светлината" д-р Морз утвърждава, че всички деца - преживели клинична смърт, които познава, станали след време сериозни и вярващи, морално по-чисти от другите младежи. Всички те възприемали своето преживяване като Божия милост и указание свише да живеят, за да вършат добро.

    До неотдавна подобни разкази за задгробния живот се поместваха само в специалната религиозна литература; светските списания и научните книги по правило избягваха подобни теми. Повечето лекари и психиатри се отнасяха отрицателно към духовните явления и не вярваха в битието на душата. И само преди двадесет години, когато на пръв поглед материализмът триумфираше, някои лекари и психиатри се заинтересуваха сериозно от въпроса за наличието на душа. Подтик за това стана нашумялата книга на д-р Реймънд Муди (Rаymоnd Мооdy) "Живот след смъртта" (Lifе Аftеr Lifе) (1), публикувана през 1975 година, в която той е събрал редица разкази на хора, преживели клинична смърт. Подбуден от разказите на свои познати, д-р Муди се заинтересувал от въпроса за смъртта, и когато започнал да събира сведениея, за свое голямо учудване открил, че съществуват немалко хора, които по време на своята клинична смърт са имали извънтелесни видения. Само че те не разказвали за това, за да не им се присмиват или да ги сметнат за луди.

    Скоро след появата на книгата на д-р Муди жадната за сензации преса и телевизия разгласили нашироко събраните от него данни. Започнало оживено обсъждане на темата за живота след смъртта, организирани били и публични диспути. Тогава редица лекари, психиатри и духовни лица, засегнати от некомпетентно впускане в тяхната специалност, си поставили за цел да проверят данните и изводите на д-р Муди. Голямо било учудването на много от тях, когато се убедили в достоверността на неговите наблюдения, а именно, че и след смъртта човешкото съществуване не се преустановява, а душата му продължава да вижда, чува, мисли и чувства.

    Сред сериозните и систематични изследвания на въпроса за смъртта трябва да посочим книгата на д-р Михаел Сабом (Мichаеl Sаbоm) "Спомен за смъртта" (Rеcоllеctiоns оf Dеаth) (5). Доктор Сабом е професор по медицина при университета Емори и щатен лекар в болницата за ветерани в гр. Атланта. Книгата му съдържа подробни документални данни и задълбочен анализ на въпроса.

    Ценно систематично изследване представлява и изследването на психиатъра Кенет Ринг (Кеnnеth Ring), публикувано в книгата "Живот по време на смъртта" (Lifе аt Dеаth) (6). Доктор Ринг е съставил стандартен списък с въпроси към хората, преживели клинична смърт. Имената на други лекари, занимаващи се с този въпрос сме посочили в библиографията. Много от тях са започнали своите наблюдения като скептици, но виждайки все нови случаи, потвърждаващи съществуването на душата, те променяли своите възгледи.

    В тази брошура ще приведем няколко разказа на хора, преживели клинична смърт, ще сравним тези данни с традиционното християнско учение за живота на душата в света и ще направим съответните изводи. Теософското учение за превъплъщението ще разгледаме в приложението.





    Какво вижда душата в "онзи" свят

    Смъртта не е такава, каквато повечето хора си я представят. На всеки от нас предстои да види и да изпита много неща, за които не сме подготвени. Целта на тази брошура е да разшири и уточни нашето разбиране за неизбежното разделяне с тленното тяло. Мнозина вярват, че смъртта е нещо като сън без сънища. Затваряш очи, заспиваш и друго нищо няма, само. Само че на сутринта сънят свършва, а смъртта е завинаги. Мнозина се плашат най-вече от неизвестността: "А какво ще стане с мен?". Стараят се да не мислят за това, но дълбоко някъде усещат неизбежното и изпитват смътна тревога. Всеки ще трябва да премине през този праг, затова следва да помислим и да се подготвим.

    Някой ще попита: "А за какво да мислим и за какво да се готвим? От нас нищо не зависи. Като ни дойде времето - ще умрем и толкоз. Докато имаме време, да вземем от живота всичко, което може да ни предостави: да ядем и пием, да обичаме, да придобиваме власт и почести, да печелим пари... да не мислим за трудности и неприятности и, разбира се, да не мислим за смъртта". Много хора така и правят.

    И все пак ни сполетяват обезпокояващи мисли: "Ами, ако това не е така? Ако смъртта не е краят? Ако след смъртта на тялото неочаквано се озова в съвършено нови условия, като запазя способностите си да виждам, чувам и чувствувам?". И най-главното: "Ами ако нашето бъдеще в някаква степен зависи от това как сме прекарали живота си и какви сме били преди да преминем този праг?"

    Много са разказите на хора, преживели клинична смърт. Като ги съпоставим, можем да съзрем какво душата вижда и изпитва, разделяйки се с тялото. Когато, умирайки, човек достигне крайно изтощение, той чува как лекарят го обявява за мъртъв.

    След това вижда своя "двойник" – безжизненото си тяло да лежи долу, а лекарите и сестрите се опитват да го съживят. Тази неочаквана картина предизвиква шок у човека, тъй като за първи път той може да се види отстрани. И тука той открива, че обичайните му способности да вижда, чува, мисли, чувства и т.н., продължават своята нормална дейност, но вече независимо от външната обстановка. Носещ се във въздуха, малко по високо от хората в стаята, човек инстинктивно се старае другите да разберат за него – иска да каже нещо или да се докосне до някого. За свой ужас, обаче, той открива, че е откъснат от всички. Никой не чува гласа му и не забелязва допира му. Той е учуден и на необикновеното си чувство на облекчение, умиротворение и дори радост. Вече я няма онази част от неговото "аз", която е страдала, изисквала е и се е оплаквала. В това облекчено състояние, душата не желае да се върне в тялото си.

    В повечето регистрирани случаи на временна смърт душата бързо се връща отново в тялото и с това се прекъсва нейното познание за отвъдния свят. Според някои описания това е движение през тъмен тунел. Като минат през него някои души попадат в много красив свят, където понякога се срещат със свои умрели по-рано роднини. Други попадат в областта на светлината и се срещат със светло същество, от което се излъчва велика любов и разбиране. Някой твърдят, че това е Христос, а други, че е ангел. Всички са единодушни, че той е изпълнен с доброта и състрадание. Други попадат в мрачните места на преизподнята и като се върнат, описват жестоките и отвратителни същества, които са видели там.

    Понякога срещата с тайнственото светло същество се съпровожда с "преглед" на живота, през време на който човек си спомня миналото и оценява нравствено своите постъпки. След това някои виждат нещо като граница. Те усещат, че преминавайки тази линия, няма да могат повече да се върнат във физическия свят.

    Но не всички хора преживяват описаните тук фази. Връщайки се към живота голям процент от тях не си спомнят нищо от преживяното. Тука поместваме онези случаи, които се наблюдават по-често и завършваме с по-редките случаи. По данни на д-р Ринг, приблизително всеки седми е имал среща със светлината и е разговарял със светлото същество.

    Благодарение на прогреса в медицината, реанимацията на мъртви е станала почти стандартна процедура в много съвременни болници. По-рано тя почти не се е прилагала. Затова съществува разлика между разказите за задгробния живот в древната по-традиционна литература и съвременната. По-старите религиозни книги разказват за видяното в рая или ада и за срещата с ангели и демони. Тези разкази можем да наречем описания на "далечния космос", тъй като съдържат картини от отдалечен от нас духовен свят. Разказите на лекарите реаниматори, обратно, описват предимно картини от "близкия космос" – първите впечатления на излязлата от тялото душа. За нас те са интересни, защото допълват първите описания и ни дават възможност да си представим какво ни очаква.



    Средно положение заема описаното от К. Икскул и публикувано от архиепископ Никон в "Троицких Листках" през 1916 г. под название "Невероятно за мнозина, но истинно произшествие", което обхваща и двата свята – близкия и далечния. През 1959 г. манастирът "Св. Троица" преиздал това описание в отделна брошура. Тук ще го приложим в съкратен вид. Този разказ обхваща елементите на по-старата и съвременната литература по въпроса за отвъдния свят. [Виж пълния текст на руски език тук].

    К. Икскул бил типичен млад интелигент от дореволюционна Русия. Бил кръстен в детството си в православна среда. Както било прието сред интелигенцията, той обичайно се отнасял равнодушно към религията. Понякога ходел на църква, отбелязвал празниците Рождество и Великден, дори се причестявал един път в годината. Считал голяма част от православното учение за суеверие и бил сигурен, че смъртта слага край на всичко. Един ден той се разболял от възпаление на белите дробове. След дълго боледуване го изпратили в болницата. Младежът не мислил за смъртта, а се надявал бързо да се възстанови и да се залови за обичайните си дела. Рано една сутрин се почувствувал много добре. Кашлицата му изчезнала, температурата спаднала до нормална и той си помислил, че вече е добре. За негова изненада, лекарите започнали да се безпокоят и донесли кислород. После го побили тръпки и станал напълно безучастен към случващото се. Той разказва следното:

    "Изцяло бях съсредоточен в себе си … и едно раздвоение … появи се вътрешният човек – главният, напълно безразличен към външното (тялото) и това, какво се случва. Странно беше да виждаш и чуваш, а същевременно да си напълно отчужден. Лекарят ми задава въпрос, аз го чувам и разбирам, но не отговарям – няма защо да говоря с него.

    И изведнъж със страшна сила се спускам надолу, към земята … Започнах да се мятам. "Агония" – каза лекарят. Аз разбирах всичко. Не се изплаших. Спомних си, че съм чел, че смъртта е болезнена. Не усещах болка, но ми беше тежко и тъмно. Нещо ме теглеше надолу. Чувствувах, че нещо трябва да се отдели. Направих усилие да се освободя и изведнъж ми стана по-леко. Усетих покой.

    По-нататък си спомням ясно всичко. Стоя изправен в средата на стаята. Отдясно в полукръг стоят изправени при леглото ми лекарите и сестрите. Учудих се какво правят, след като аз не съм там. Приближих се, за да видя. На леглото лежах самия аз. Като видях двойника си, не се изплаших, но само се учудих как е възможно това? Поиска ми се да се пипна. Ръката ми сякаш мина през една празнина. Не можех да се докосна и до другите. Не чувствувах пола си. Извиках лекаря, но той не реагира. Разбрах, че съм напълно сам и ме обхвана паника. Като погледнах тялото си помислих: "Не съм ли умрял?". Но ми беше трудно да си представя това. Всъщност, бях по-жив от преди - осъзнавах и чувствувах …

    След известно време лекарите си тръгнаха. Двамата фелдшери стояха и разискваха проблемите относно заболяването и смъртта ми. Болногледачката, обръщайки се към иконата, се прекръсти и високо изрече обичайното: "Вечен покой и Царство му Небесно". Тя едва изговори тези думи и до мен се появиха два ангела. В единия аз веднага разпознах Ангела-хранител, а другия ми беше неизвестен. Като ме взеха на ръце, ангелите ме изнесоха вън на улицата. Смрачаваше се и валеше тих обилен сняг. Всичко това аз виждах, но не чувствах студ или промяна в температурата. Започнахме да се издигаме бързо нагоре".

    Ще продължим разказа на Икскул по-долу.

    Благодарение на новите изследвания в областта на реанимацията и съпоставката на много разкази, можем да си съставим подробна картина на това, какво се случва след разделянето на душата с тялото. Разбира се, всеки случай има своите индивидуални особености. Това е естествено, тъй като душата, попадайки в другия свят е като новороден младенец с неразвити слух и зрение. Първите впечатления на хората носят ясно изразен субективен характер.

    Ще приведем най-характерните примери на извънземна опитност от съвременните книги за живота след смъртта.



    1. Виждането на двойника

    Когато умира, човек не винаги схваща това. И едва когато види своя двойник да лежи безжизнено долу, той започва да разбира и се досеща, че душата му е напуснала тялото. Понякога при внезапна авария, когато раздялата настъпва внезапно и неочаквано, душата не разпознава тялото си и мисли, че това е някой, който прилича на него. Видението на "двойника" произвежда шок и душата не е сигурна сън ли е това или действителност.



    2. Непрекъснатост на съзнанието

    Всички хора преживели временна смърт, свидетелстват за съвършеното запазване на своето "аз" с неговите умствени, чувствени и волеви способности. Дори зрението и слухът се изострят, мисленето става по-отчетливо и енергично, а паметта се прояснява. Хора, загубили някои свои способности вследствие на заболяване или напреднала възраст, имат усещането, че отново са ги придобили. Човек разбира, че може да вижда, чува и мисли без да има телесни органи. Забележително е например, как един сляп по рождение, можел извън тялото си да види всичко, което правят с него лекарите и сестрите в болницата, за което разказвал с големи подробности. След като се върнал в тялото си, той отново бил сляп. Лекарите и психиатрите, които отъждествяват мисленето и чувствата с химико-електрически процеси в човешкия мозък, трябва да имат предвид тези съвременни данни, събрани от лекарите реаниматори, за да могат правилно да разберат природата на човека.



    3. Облекчение

    Обикновено смъртта се предшества от болест и страдание. Когато излезе от тялото душата се радва, защото нищо не я боли и подтиска, а мисълта действа ясно и чувствата са умиротворени. Човек започва да се отъждествява с душата, а тялото като че ли става нещо второстепенно и ненужно, както всичко материално.

    "Аз излизам, а тялото ми е само една празна обвивка", разказа един човек, преживял временна смърт. Той разглеждал операцията на сърцето си като "страничен наблюдател". Опитите да съживят тялото му никак не го интересували. Видно било, че той вече мислено се е простил с миналия си земен живот и бил готов да започне нов. Все пак в него останала любовта към роднините и грижата за децата.

    Трябва да отбележим, че в характера на личността не настъпват коренни изменения. Тя си остава същата. Предположението, че напускайки тялото душата изведнъж научава и разбира всичко е неправилно. "Аз се появих в другия свят такъв, какъвто излязох от стария", разказва К. Икскул.



    4. Тунел и светлина

    След като видят тялото си и обкръжаващата ги обстановка, някои преминават в друг напълно духовен свят. Минавайки през първата фаза, те попадат във втората. Преходът към духовния свят някои описват като пътешествие в тъмно пространство, напомнящо тунел, в края на който те се озовават в област на извънземна светлина. Има една картина на Йеронимус Бош от XV век "Възкачване в Емпириан", която описва подобно преминаване на душата през тунел. Сигурно и тогава това е било известно.

    Ето две описания на това състояние:

    "…Чух, когато лекарите ме обявиха за мъртъв, а в това време аз като че ли плувах в някакво тъмно пространство. Нямам думи, за да опиша това състояние. Изведнъж стана съвършено тъмно и в далечината се виждаше светлина. Тя беше много ярка, макар и в началото да ми се струваше твърде малка. Колкото повече се приближавах към нея, толкова повече тя се увеличаваше. Аз се носех към тази светлина и чувствувах, че от нея лъха доброта. Като християнин, аз си спомних думите на Христа: "Аз съм светлината на света", и си помислих: "Ако това е смъртта, то аз зная Кой ме чака там" (1, стр. 62).

    "Аз знаех че умирам – разказва друг човек, и нищо не можех да направя за да им съобщя, тъй като никой не ме слушаше… Намирах се без съмнение извън тялото си, тъй като го виждах на операционната маса. Душата ми излезе от него. Почувствах се изгубен, но след това засия тази особена светлина. В началото беше бледа и мъждива, но после засия ярък лъч. Чувствах в него топлина. Светлината покриваше всичко, но не ми пречеше да виждам операционната, лекарите, сестрите и всичко останало. От начало аз не разбирах какво се случва, но след това един глас от светлината ме попита готов ли съм да умра. Той говореше подобно на човек, но нямаше никой. Именно Светлината задаваше въпроси…

    Сега разбирам, че Той знаеше, че аз още не съм готов за смъртта, но като че ли ме проверяваше. От момента когато Светлината започна да говори, се почувствувах много добре; чувствувах се в безопасност и чувствувах, че Той ме обича. Любовта идваща от Светлината беше невъобразима, неописуема (1, стр.63).

    Всички, които са виждали и след това са се опитвали да опишат отвъдната Светлина не са намирали подходящи думи. Онази Светлина е съвсем различна от тази, която познаваме. "Това не беше светлина, а отсъствие на тъмнина, пълнота и съвършенство. Тази светлина не създаваше сенки, не се виждаше, но беше навсякъде. Душата пребиваваше в светлината (5, стр. 66). Повечето хора свидетелстват за нея като за нравствено-добро същество, а не като за безлична енергия.

    Религиозните хора приемат тази светлина за ангел или даже за Иисус Христос – във всеки случай за някой, който излъчва мир и любов. При срещата си със Светлината, хората не чуват членоразделна реч на някакъв конкретен език. Светлината беседва с тях чрез мислите им и всичко е толкова ясно, че е съвършено невъзможно да се скрие нещо от Нея.



    5. Преглед на живота и съд

    Някои хора, преминали през временната смърт описват този стадий на цялостен преглед на своя живот. Понякога това се случвало когато виждали извънземната светлина и чували задавания им от Светлината въпрос: "Ти какво добро направи?". При това човекът разбирал, че питащият не го пита за да разбере, а за да го подбуди да си спомни своя живот. И ето, веднага след този въпрос пред духовния поглед на човека се явява картината на земния му живот още от ранното му детство. Тя се движи с голяма бързина във вид на бързо сменящи се жизнени ситуации, в които се вижда съвсем детайлно и ясно всичко, което се е случило с него. Междувременно той отново преживява събитията и морално преценява всичко казано и сторено от него.

    Ето един от типичните разкази, илюстриращи процеса на преглед на живота:

    "Когато Светлината дойде, Тя ме попита: "Какво направи ти през живота си? Какво можеш да ми покажеш?" – или нещо подобно. И тогава започнаха да се появяват тези картини. Те бяха много ясни, триизмерни, цветни и се движеха. Пред очите ми протече целия ми живот … Ето ме като малко момиченце играя със сестра си при ручея … след това събития в дома ми … училището … После се омъжих … Всичко се редуваше много бързо пред очите ми с най-малки подробности. Отново преживявах тези събития … Виждах случаи, когато бях самолюбива и жестока. Беше ме срам за себе си и ми се искаше това да не беше се случвало. Но да се преобрази миналото беше невъзможно" (1, стр.65-68).

    От всички събрани разкази на хора, преминали през тази фаза на равносметка на живота, може да се направи заключение, че това преживяване е оставило трайни и благодатни следи върху тях. В действителност човек трябва да оценява постъпките си, да прави изводи за миналото си и един вид да извършва съд над себе си.

    В ежедневието хората прикриват отрицателните страни на живота си зад маската на добродетели, за да изглеждат добри пред другите. Повечето така са привикнали към лицемерието, че престават да могат да виждат своето истинско аз, което често е гордост, самолюбие и похот. В мига на смъртта тази маска пада и човек започва да вижда себе си такъв какъвто е. При прегледа на живота му най-подробно се разкрива и разбулва всяка негова постъпка – във всички аспекти, цветно и триизмерно – чува се всяко изказано от устата му слово, преживяват се отдавна забравени събития. Всичко придобито в живота до този момент – социално-икономическо положение, дипломи, титли и др. губят значение. Единственото, което се оценява е моралната страна на постъпките. И тогава човек съди себе си не само за стореното, но и за това, с което е повлиял на другите чрез думите и делата си.

    Ето как един човек е описал прегледа на своя живот.

    "Почувствувах се извън тялото си, понасящ се високо над сградата, а то остана да лежи долу. След това, от всички страни ме обкръжи светлина и в нея като във видение ми се разкриваше целия ми живот. Стана ми страшно срамно, тъй като много от нещата считах преди за нормални и ги оправдавах, но сега разбрах, че това е лошо. Всичко беше изключително реално. Чувствувах над себе си съд и висш разум, който ме ръководи и ми помага да виждам. Най-много ме порази това, че ми се показваше не само това, което съм извършил, но и как моите дела са се отразили върху други хора. Тогава разбрах, че нищо не се изтрива и не минава безследно, но абсолютно всичко – всяка мисъл има последствия" (2, стр.34-35).

    Следващите два откъса от разкази за преживяното илюстрират ново виждане и ново отношение към живота.

    "На никого не разказах за това, какво изпитах в мига на смъртта, но когато се върнах към живота започна да ме преследва изгарящо от нетърпение желание да направя нещо добро за другите. Беше ми страшно срамно за самия мене … Когато се върнах, твърдо реших че трябва да се променя. Разкайвах се и миналия ми живот никак не ме удовлетворяваше. Реших да започна изцяло нов живот" (2, стр. 25-26).

    Сега ще си представим закоравял престъпник, причинил много болка на околните – лъжец, клеветник, доносчик, грабител, убиец, насилник, садист. Настъпва смъртта и той вижда всичките си злодеяния в най-страшни подробности. И тъкмо тогава отдавна приспаната му съвест, под въздействието на Светлината неочаквано за самия него, започва безпощадно да го укорява за злите му дела. Какви непоносими мъки, какво отчаяние го обхваща, когато вече нищо не може да се поправи, нито да се забрави! Наистина, за този човек започват непоносими вътрешни терзания, от които не може да се скрие никъде. Осъзнаването на злодеянието, осакатяването на собствената и чуждата душа се превръщат в онзи "незаспиващ червей" и "неугасим огън".



    6. Нов свят

    Някои несъответствия в описанията могат да се обяснят с факта, че другият свят изобщо не прилича на този, в който сме се родили и в който са се формирали нашите представи и възгледи. Там предметите, времето и пространството имат съвсем друго съдържание, нетипично за онова, към което сме привикнали. Душата, например, попадайки за първи път в духовния свят може да изпитва нещата така, както един червей, който за първи път е изпълзял на повърхността на земята. Той за първи път усеща слънчевата светлина, топлината, красивия пейзаж, пеенето на птиците, благоуханието на цветята (ако изобщо притежава такива органи). Всичко е толкова прекрасно, че няма да намери думи, за да опише какво е видял на жителите на подземното царство. По същия начин и хората не са в състояние да опишат видяното и преживяното. Например, преодолява се чувството за разстояние и според някои, само с едно действие на мисълта, човек може да се премести от едно място на друго без усилие.

    Тежко ранен войник от Виетнам, по време на операция излязъл от тялото си и наблюдавал как лекарите се опитват да го върнат към живот.

    "Аз бях там, а лекарят като че ли беше и едновременно не беше там. Докоснах го и като че ли минах през него … и изведнъж се оказах на бойното поле, където бях ранен и видях санитарите да прибират ранените. Искаше ми се да им помогна, но пак се оказах в операционната. Като че ли всичко се материализираше ту тук, ту там – само с едно мигване на окото" (5, стр.33-34).

    Има и други подобни разкази на внезапно преместване. Получава се "чисто мисловен и приятен процес - иска ми се и съм там".

    "Имам голям проблем. Това, което се опитвам да предам се принуждавам да описвам в три измерения … Но, това което в действителност се случваше не беше в три измерения" (1, стр.26).

    Ако попитате човек, излязъл от клинична смърт, колко време е пребивавал в това състояние, той няма да може да ви отговори. Хората губят усещане за време. "Може да продължи няколко минути или няколко хиляди години без разлика" (2, стр.101; 5, стр.15).

    Има и други хора, които са попадали и в по-отдалечен от нашето съзнание свят. Природата е описана като хълмисти ливади с ярка необичайна зеленина, а чудесна златиста светлина обгръща полята. Дървета, птици, животни, всичко е необичайно красиво. Градове, пеене, музика, години … Хората не могат чрез думи да изкажат своите впечатления.



    7. Обликът на душата

    Като напусне тялото си, душата не разпознава себе си изведнъж. Възрастовата характеристика изчезва и децата виждат себе си възрастни, а старците – млади (3, стр.75-76). Ако са загубени части от тялото, ръка или крак, те отново се възстановяват. Слепите проглеждат.

    Един работник паднал от рекламно табло върху високоволтов проводник. Вследствие на обгарянията той загубил двата си крака и част от едната си ръка. По време на операцията изпитал състояние на временна смърт. Когато излязъл от тялото си той не могъл да го разпознае поради раните, но забелязал и нещо по-поразяващо – духовното му тяло било напълно здраво (3, стр.86).

    На полуостров Лонг Айлънд в щата Ню Йорк живеела 70 годишна старица, която на 18 годишна възраст загубила зрението си. Получила сърдечен припадък и в болницата преживяла временна смърт. Тя разказва какво е видяла по време на реанимацията. С подробности описва апаратурата, която лекарите използвали. Най-забележителното е, че там тя за първи път вижда тази апаратура, тъй като в младите й години, преди да ослепее, такава не е имало. Тя видяла и лекуващия я лекар в син костюм. След като оживяла, тя отново била сляпа (3, стр.171).



    8. Срещи

    Някои разказват за срещи с умрели роднини и познати. Понякога тези срещи ставали в земни условия, а понякога в извънземни. Една жена, например, чувала как лекарят съобщавал на роднините й, че тя умира. Излизайки от тялото си, жената видяла умрелите си роднини и приятелки. Тя ги познала, а те се радвали, че са се срещнали.

    Друга жена се срещнала с роднините си, които я поздравявали и се здрависвали с нея. Те били облечени в бели дрехи, радвали се и изглеждали щастливи … "и изведнъж ми обръщат гръб и се отдалечават; а баба ми през рамо ми каза: "Ще се видим по-късно, не сега". Тази жена била умряла на 96 години, а там изглеждала на не повече от 40-45 години, здрава и щастлива." (1, стр.55).

    Един човек разказва, че когато умирал от сърдечен пристъп в единия край на болницата, сестра му се намирала по същото време в другия й край, умираща от диабет.

    "Когато излизах от тялото си, изведнъж се срещнах със сестра си и много се зарадвах, тъй като много я обичах. Разговарях с нея, исках да я последвам, но тя като се обърна към мен ми заповяда да остана там, където се намирам, тъй като времето ми не беше дошло. Като се събудих, разказах на лекаря си, че съм се срещнал със сестра си, която току-що почина. Лекарят не ми повярва. Поради настойчивата ми молба, той изпрати една медицинска сестра да провери и разбра, че това, което му казвах е истина." (3, стр.173).

    Ако душата срещне някого в отвъдното, то това е душата на някой близък. Нещо родствено ги привлича една към друга. Един твърде стар баща видял шестте си починали дъщери. "Те нямаха възраст" – разказва той.

    Трябва, също така да се поясни, че душите на починалите не се скитат по своя воля където им се иска. Според учението на Православната църква, след смъртта на тялото, Господ определя мястото за временно пребиваване на всяка душа – или в рая или в ада. Поради това, срещите с душите на починали роднини трябва да се възприемат не като правило, а като изключение, разрешено от Бога за полза на хората, които още ще живеят на земята. Възможно е, това да не са действителни срещи, а по-скоро видения. Трябва да признаем, че в тази област има много недостъпни за нашето разбиране неща.

    В общи линии, разказите се отнасят за едно и също нещо, но подробностите са различни. Понякога хората виждат това, което са очаквали. Християните виждат ангели, Богородица, Иисус Христос, светиите. Невярващите хора виждат някакви форми, фигури в бяло или юноши, а понякога нищо не виждат, но чувствуват "присъствие".



    9. Езикът на душата

    В духовния свят беседите не протичат на познат език или членоразделна реч, а чрез мисъл. Затова на хората им е трудно да предадат разговорите си със Светлината или Ангела (1, стр.60). Следователно, ако в онзи свят всички мисли "се чуват", то би трябвало тук да се научим да мислим правилното и доброто, за да не се срамуваме от това, което неволно сме помислили.



    10. Граница

    Някои разказват, че са видели нещо, напомнящо граница. Те го описват като ограда или решетка за ограждане на поле; други – като бряг на езеро или море; врата, поток или облак. Разликата в описанията произтича от субективното възприятие на всеки. Затова не е възможно да се определи точно какво представлява тази граница. Важно е обаче това, че преминавайки тази граница, те вече не могат да се върнат в предишния свят. Отвъд нея започва пътешествието във вечността (1, стр.73-77; 5, стр.51).



    11. Завръщане

    Понякога на умрелия се дава възможност да избира – да остане "там" или да се върне в земния живот. Гласът на Светлината може да попита: "Готов ли си?". Така например, тежко ранен на полето войникът видял обезобразеното си тяло и чул глас. Помислил си, че с него разговаря Иисус Христос. Имал възможност да избира – да се върне в земния живот като инвалид, или да остане в отвъдния свят. Войникът избрал да се върне.

    Много хора имат желание да завършат някаква земна мисия. Връщайки се, те уверяват, че Бог им е разрешил да се върнат и да живеят заради определено дело. При това те твърдят, че именно техния избор ги е върнал. Този избор е бил удовлетворен поради съзнание за дълг, а не поради егоистични подбуди. Например майки, които искали да се върнат при малолетните си деца. Но има и такива случаи, когато биват върнати въпреки желанието си. Душата се преизпълва с радост, мир и любов, но времето й още не е дошло. Тя чува глас, който й заповядва да се върне. Опитите й да окаже съпротива не помагали. Някаква сила я дърпала назад.

    Ето един случай с пациентка на д-р Муди.

    "Получих сърдечен пристъп и се оказах в черна пустота. Разбирах, че напускам тялото си и умирам … Помолих Бог да ми помогне и скоро се изплъзнах от тъмнината. Видях пред себе си гъста мъгла и след нея хора. Фигурите им бяха като тези на земята. Виждах и нещо приличащо на сграда. Всичко беше залято от много нежна златиста светлина, а не грубо както на земята. Изпитах неземна радост и пожелах да мина през мъглата, но от там излезе чичо ми Каръл, който беше починал отдавна. Той ми прегради пътя и каза: "Върни се. Делото ти на земята не е завършено. Сега се връщай."

    Така, противно на желанието си, тя се върнала в тялото си. Имала малък син, който без нея би се провалил.

    Връщането в тялото понякога става моментално, а понякога съвпада с прилагането на електрошок или други реанимационни методи. Всички възприятия изчезват и човек отново е прикован към леглото. Някои чувствуват, че влизат в тялото си с усилие и в началото не им е много уютно. Понякога губят за кратко време съзнание. Реаниматорите и други наблюдатели отбелязват, че в момента на връщане пациента често киха.



    12. Ново отношение към живота

    При такива хора обикновено настъпва житейски обрат. Те се стараят да живеят по-добре. Много от тях се утвърждават във вяра в Бога, стават по-сериозни и по-задълбочени. Някои променят професиите си и започват работа в болници или старчески домове.

    Разказите на преминали временна смърт често са феномен за науката, но не и за християнството. По-нататък ще разгледаме съвременни случаи на отвъдни видения в светлината на Православното учение.





    Оценка на разказите за живота след смъртта

    След запознаване със съвременните книги на тема живот след смъртта у читателя се създава впечатление, че смъртта изобщо не е страшна, че преминал в "другия" свят човек автоматично го очакват приятни усещания на умиротвореност и радост в присъствието на Светлината. Като че ли няма разлика между вярващи и невярващи, праведници и грешници. Поради това и някои християнски мислители се настройват подозрително към такъв род литература. Те задават въпроси: "Не са ли тези видения хитроумни дяволски прелъстявания, насочени към приспиване бдителността на християните? – Живей както си искаш, все едно – ще отидеш в рая."

    По тази причина, изследователи като Джон Анкенберг и Джон Уелдън се отнасят отрицателно към съвременната литература относно предсмъртните състояния, виждайки в нея окултни трикове (9). Но внимателното наблюдение върху тези разкази ни убеждава, че в по-голямата си част те са истински видения, а не дяволски съблазни. Главният проблем не е в предсмъртните видения, а в тяхната интерпретация от лекарите и психиатрите, които са далече от християнството.

    На първо място, съвсем не всички умиращи се удостояват да видят Светлината. Вече споменахме за изследването на д-р Ринг, че твърде малък процент хора имат привилегия да Я видят. Същото мнение споделя и д-р Чарлз Гарфилд, водещ изследовател в областта на предсмъртните състояния. Той пише:

    "Не всеки човек умира от приятна и спокойна смърт … Измежду пациентите, които съм разпитвал, почти толкова са изпитвали и неприятно състояние (среща с демонично-подобни същества), колкото и тези, изпитващи приятно състояние. Някои са изпитвали и двете състояния" (10, стр.54-55).

    Има основание да се предполага, че много хора съзнателно или несъзнателно премълчават неприятните предсмъртни видения. Според д-р Ролингс (1*) някои видения са толкова ужасни, че подсъзнанието на хората, виждайки ги, автоматически ги изтрива от паметта.

    В книгата си доктор Ролингс дава примери с подобен род амнезия. Психиатрите, лекуващи хора, изпитали в детството си силни душевни травми (насилия или побои), знаят за подобно селективно забравяне. Освен това, хора преживели светли в

  26. 25.

    ДУМАТА ИЛЮЗИЯ, ОЗНАЧАВА, ДА СИ ПРЕДСТАВЯМЕ ИЛИ ДА ЖЕЛАЕМ, НЕЩО НЕДЕЙСТВИТЕЛНО, НЕЩО КОЕТО Е НЕВЪЗМОЖНО. Описаните неща, по горе, са РЕАЛНИ и не можем да ги означиме, като илюзия. Що се отнаса, какво се случва след смърта, само със неколко думи, следното:. Израза, има ли живот след смърта, е нелогичен и безмислен. След смърта, духът изоставя износеното, или увредено насилствено тяло, и се озовава като ДУХ, ВЪВ ЕНЕРГИЙНО състояние, между подобни духове, във отвъдното. Духове на НАБОЖНИ И ПРОСВЕТЛЕНИ хора, се среща със духове на същества, излъчващи доброта, обич и съпричастност, докато духовете на хора, които са били зломисълни и злонамерени хора, се срещат във отвъдното, също със себеподобни зли духове. На това се дължи и различната информация от хората, които са се върнали от отвъдното, след, клинична смърт.

  27. 26.

    Щом като смърта е ИЛЮЗИЯ, болката и страданието, също ли са ИЛЮЗИЯ. ???

  28. 27.

    Работя с тежко болни хора...виждала съм смъртта много пъти...при някои беше болезнена..при други бърза...болезнена защото душата не искаше да напуне тялото!смърта боли но за кратко...и не е краят...е само ново начало..

  29. 28.

    Ейй да му се прииска на човек да умре !

Подобни статии